Напоследък отново се зачена темата за пенсионната реформа. Към днешна дата трудещият се дял от населението заделя процент от своята заплата, за да осигури своите старини, като една част от този процент отива в частни пенсионни фондове, а друга в Националния осигурителен институт (НОИ). Тук наблюдаваме комбиниране между държавно и частно пенсионно осигуряване, но проблема е, че източника на финансиране на системата е работната заплата. Тъй като чрез трудови договори тя е фиксирана за определен период от време и зависи от волята на работодателя, не е рядко явление тя да изостава и да не може да компенсира темповете на инфлация. Втори проблем е, че осигурителната тежест пада върху бизнеса, което повишава разходите за производството. На трето място поставяме зависимостта на удръжките от броя на работниците, което води до сериозни дефицити в системата, предвид постоянното застаряващо население и безработицата (пенсионерите растат, заетите намалят). На четвърто място поставяме максималния осигурителен праг, който също ограничава постъпленията за пенсии.

            Тези проблеми биха се решили, ако се увеличи населението в трудоспособна възраст, но това изисква доста време. За да се намали влиянието на изброените негативни фактори, аз предлагам плавно и постепенно да променим системата, докато стигнем до положението, при което пенсионните удръжките към частните фондове си останат за сметка на работната заплата, а тези към НОИ да са за сметка постъпленията от данък добавена стойност(ДДС). Редно е това да стане със закон, който определя какъв процент от приходите от ДДС да се заделя за пенсии в НОИ.

            Защо към ДДС, ще се запита някой.

            На първо място: ДДС се внася ежемесечно, като и пенсиите се изплащат всеки месец. По този начин се запазва ритмичността на постъпления и плащания.

            Второ: Тъй като този данък е обвързан с потреблението и с цените на стоките, по този начин се решава проблема с инфлацията, защото при нарастване на цените и постъпленията от ДДС нарастват - автоматично ще нарастват и постъпленията за пенсии.

            Трето: ДДС се плаща от многократно повече хора, отколкото са заетите в икономиката. На практика този данък плаща всеки, който си закупи дадена стока - от децата до пенсионерите и няколкото милиона чужди граждани, които ежегодно посещават страната ни.

            Четвърто: Обвързването на пенсионната система с ДДС, ще намали данъчната тежест върху бизнеса и той ще стане по конкурентен.

            Естествено, ние не можем да поставяме на риск системата с непотвърдени и недоказана теория, затова ще се наложи нейното пробиране, като бъде уредено със закон малък процент от ДДС да се внася в пенсионния фонд на НОИ и се проследят ефектите от тази мярката.
       За да подейства схемата, тя трябва да бъде придружена и от някои допълнителни мерки:

На първо място: При планирането на пенсиите, трябва да се заложат необходимите буфери, защото в случай на криза, потреблението се свива.

            Второ: Може в случай на нужда да се разшири броя на фирмите, които са задължени да внасят ДДС.

            Трето: Може да се използва широка пропаганда за ограничение на сивия сектор, като се напомни на хората, по-конкретно на пенсионерите, че техните пенсии зависят от това дали се издават касови бележки. Те вече ще имат инструмент, с който сами да влияят върху размера на пенсиите, ако съблюдават дали им се издават касови бонове по магазините. Целта на пропагандата е да се задейства психологическия фактор. ( Повече за психологическия фактор може да прочетете на линка http://justeconomy.blog.bg/biznes/2014/06/08/psiho-ikonomika.1271764 )

            Четвърто: Ограничаване на ранното пенсиониране.

            Пето: Изравняване на пенсионната възраст на мъжете и жените.

Авторът благодари за отделеното време!
С уважение: Мирослав Недев.

bi triabvalo da se pooshtri i rajdaemostta.detsata se rajdat ot raboteshti jeni.nito detsata imat istinsko detstvo do 7 godini nito raboteshtata maika ima spokoino maichinstvo.mislia si che triabva da se pomisli i v tazi posoka.rajdashtite jeni da se pensionirvat po rano kato im se dade vazmojnost po izbor da badat maiki do 3 godishnata vazrast na detsata si.sashto taka ,za da se rajdat i otglejdat intelegentni detsa triabva da ima pooshtrenie.ucheshtite vishe maiki da se polzvat s niakakvo predimstvo.da ne plashtat semestarite si do 3 godishna vazrast na deteto i da im se priznava tova vreme za trudov staj.rodilite pak sled zavrshvane na visheto da imat pridobivkata da se pensionirat po rano ot tezi,koito sa polzvali privilegii dokato sa uchili.jenite raboteshti na konveiri da se pensionirvat po rano,zashtoto zastoia na edno miasto osobeno s plod v stomaha vodi do mnogo deformatsii,koito po kasno sa svarzani s bolejki.

Както вече писах, увеличаването на населението в трудоспособна възраст (респективно - раждаемостта) ще повиши устойчивостта на пенсионната система. Не съм мислил върху конкретни мерки за повишаване на раждаемостта, но ще вметна някои забележки по вашите предложения. Три години срок е много време, през което жените ще загубят част от трудовите си навици и квалификация. Трябва да се помисли как да се устроят жените на работа след прекарано майчинство. Второ; в България университетите се ползват с автономия и сами определят таксите си. Те сами трябва да решат дали да освободят даден студент от такси. Държавата отпуска стипендии, но те са за добър успех и според мен така трябва да си останат, защото факта, че някоя жена е майка, не я прави по-добър студент, а основната цел на образованието е да се подготви квалифицирана работна ръка. Признаването на майчинството като трудов стаж е добра идея. Тук трябва да се помисли по какъв начин ще се формира размера на бъдещите пенсии, но това не е непреодолим проблем. По принцип съм за всякакви ефективни мерки за насърчаване на раждаемостта, друг е въпроса дали държавата (бюджета) може да си го позволи.