Като малък си представях икономиката, като съвкупност от графики и цифри, но с годините се убедих, че това не е точно така. Вярно, че математическите методи са широко застъпени в съвременния икономикс, но тяхното приложение при илюстрирането на икономическите процеси, посредством методите на моделирането (създаване на формули, с които се описва даден икономически процес), е далеч по-значимо, отколкото при прогнозирането на икономическите показатели (равнище на лихвите, брутен вътрешен продукт, нива на безработица и др.). Ако разгърнете книгата „Обща теория на заетостта, лихвата и парите” на великия Джон Мейнард Кейнс, същият този, който вестник „Таймс” обяви за икономист на двадесети век, ще прочетете, че вдигането на лихвените равнища може да предизвика настъпването на икономическа криза, но тяхното сваляне не води автоматично до изход от нея, защото, според автора, има психологически фактори (страх и липса на доверие), които възпират населението да повиши икономическата си активност. Тези психологически фактори и обичаите на населението, трябва да бъдат добре опознати, ако искаме да успеем в прогнозирането на икономическите тенденции.

Икономиката на една страна това са хората. Техните личностни качества и поведение определят икономическата мощ на държавата. Под личностни качества разбирайте здравословното състояние на нацията (умствено и физическо), образованието и моралните норми (честност, трудолюбие, уважение, милосърдие). Под поведение разбирате начина, по който хората оползотворяват своето време и паричните си ресурси. Ако отделите време за допълнително образование, пред вас ще се разкрият нови възможностите да повишете своите доходи. Когато пазарувате в магазина, вие давате част от своя доход на производителите на стоките, които сте закупили, а те инвестират получените пари в своя бизнес. Ако достатъчно голям брой хора желаят да закупят даден вид стока, се появят условия за възникване на нейното производство. Така например, българинът не сяда без луканка на коледната трапеза, но в арабските страни това не може да се случи, защото религията им забранява да се хранят със свинско месо. Ето защо имаме производство на свински колбаси в България и липсата на такова в ислямския свят.

От казаното дотук може да се обедите в значимостта на психологическия фактор за определянето на икономическите тенденции, но за съжаление някои хора го пренебрегват. Според мен управляващите трябва да използват своето влияние, за да въздействат върху психиката на населението в посока повишаване на икономическата активност, поддържайки неговия висок дух и доверие в институциите. За жалост, някои политици, вместо да предприемат действия за защита на правата на населението, което да доведе до повишаване на неговата сигурност и вяра в бъдещето, доста често си позволяват да повтарят, че страната ни е най-бедната в Европа, че световната икономика е в криза и редица други негативни неща, с които да оправдаят управленските си неуспехи. Прекалено честото говорене с негативен тон само може да демотивира населението и с нищо не помага за разрешаването на проблемите. Сега на България са нужни хора, които умеят да комуникират с населението. Хора, които да въздигнат неговия борчески дух и да го накарат да работи здраво, честно и почтено, защото, като са казали дедите ни, лозето не иска молитва, а иска мотика.

Авторът благодари за отделеното време.
С уважение: Мирослав Недев