Темата за социалното неравенство и разпределението на богатството винаги е вълнувала нашето човечество. БВП (брутния вътрешен продукт) е най-често използвания индикатор за измерване на богатството на една държава. Българският БВП за 2013 г. възлиза на 67 078 034 000 лева, което е с около 10 милиарда повече отколкото този през 2008 г. През 2008 г. заетите лица са били над 2 500 000, докато в края на 2013 г. те са 2 224 022 души, което е с около 300 000 по-малко. Оказва се, че въпреки ръста на икономика ни, безработицата се е увеличила, което е разтворило ножицата между богатото и бедно население. Нарастването на безработицата има много тежки последици върху населението, тя води до нарастване на битовата престъпност, влошаване на физическото и психично състояние на нацията и др. В повечето развити страни, държавите развиват широки социални дейности и програми за намаляване на безработицата и отстраняване на нейните вредни последствия. Някои икономисти не са съгласни с намесата на държавата на трудовия пазар, и определят всяко нейно действие като вредно за икономиката. Техните изказвания понякога будят смях, все пак държавата се ръководи от хората, а всеки човек има добри и лоши прояви, следователно не можем да кажем, че всяка намеса на държавата в икономиката е зловредна. Ако оставим бизнеса сам да разпределя натрупаното богатство, може би ще постигнем по-високи нива на БВП, но ще има едно нарастване на дистанцията между богатите и бедните. Според мен стремежът на държавата трябва да е повишаването на жизнения стандарт на населението като цяло, но за тази цел, тя трябва да въведе механизми за по-справедливото разпределение на богатството. Тези механизми трябва да бъдат подчинени на няколко принципа, които ще се опитам да изведа.

1. Принципът на механичния часовник: Всяка добре оптимизирана икономическа дейност или фирма е като механичен часовник. В него има големи и малки колелца, ако извадим и дори най-малкото и незначително колелце, часовникът ще спре. В тази връзка и управителя и обикновения работник са еднакво нужни на фирмата, за да може тя да генерира приходи. След като някой участва в придобиването даден приход, то той трябва да получи част от него.

2. Принцип на нарастването: Щом като приходите в дадена фирма нарастват, редно е да нарастват и доходите (заплатите) на всички нейните служители. Някои работодатели правят грешката да повишат заплатите на една част от персонал. Обикновено това са мениджърите и персонала, който има достъп до счетоводна информация, но увеличаването на приходите обикновено идва в следствие от увеличение на работата, така че няма как останалите работници да не забележат нарастването на своите задължения. Сред персонала ще се появи недоволство, което може да доведе до спад на мотивацията.

3. Принцип на понижението: Ако поради една или друга причина, фирмата реши да намали работните заплати, то трябва да намали заплатите на всички свои служители, в противен случай ще възникне недоволство сред персонала.

4. Принципът „ Най-малкото зло”: Държавната намеса на трудовия пазар и при разпределението богатството, трябва да избягва нанасянето на вреди на бизнеса или поне да ги ограничи до минимум.

Това според мен са част от принципите на базата, на които може да се постигне справедливо разпределение на доходите. Умишлено съм акцентирал върху доходите придобити от трудова дейност (други източници на доходи това са от ренти, лихви, хазарт и прочие), защото  при тях нуждата от регулация е най-осезателна. Най-често използваните мерки за борба със социалното неравенство са минималната работна заплата, социални помощи и прогресивно подоходно облагане, но те не винги носят желания резултат, затова е нужно да се разработят нови инструменти, които да доведат до по-справедливо разпределение на богатството.
Авторът благодари за отделеното време.
С уважение: Мирослав Недев

бравос... вече не ми приличаш на Дянков!!!
принципите са добри, но принцип 4 противоречи на 1, 2 и 3
без регулация настава свободия, а на крива ракета и космоса може да й пречи /каквито криви са бг фирмите в недъгавата бг икономическа действителност

Благодаря ти, Гери. Разбира се, всяка една намеса на държавата в полза на работниците ще ограничи силата на работодателя, но същността на принцип 4 е не да се избегне едно такова ограничение, а то да бъде така моделирано, че ползите от него да превишават негативите, които може да претърпи организацията. Колкото до противопоставянето между принцип 4 и принципи 1, 2 и 3, бих искал да чуя къде виждате това противоречие(в какво според вас се изразява то), за да може да го обсъдим и да се направят съответните корекции.

Желая ти приятен ден!